За да съставим счетоводния баланс на предприятие „Струма“ АД към 31.12.20... г., трябва да групираме активите според тяхната функционална роля и ликвидност, а капитала според формата на собственост. Също така ще изчислим стойността на основния капитал. Първо ще класифицираме и сумираме активите и пасивите. ### Активи **Дълготрайни активи:** - Сгради: 100 000 лв. - Концесия: 40 000 лв. - Програмни продукти: 5 000 лв. - Инвестиционни имоти: 90 000 лв. - Предоставени дългосрочни заеми: 70 000 лв. **Краткотрайни активи:** - Предоставени авансово суми на доставчици: 2 000 лв. - Подотчетни лица: 1 000 лв. - Пари по разплащателната сметка: 40 000 лв. - Разплащателни чекове: 5 000 лв. - Материали: 8 000 лв. - Вземания по липси и начети: 2 000 лв. ### Пасиви **Краткосрочни пасиви:** - Получени краткосрочни заеми: 32 000 лв. - Предплатени суми от клиенти: 4 000 лв. **Дългосрочни пасиви:** - Облигационен заем: 50 000 лв. **Собствен капитал:** - Основен капитал: (ще го изчислим по-късно) - Непокрита загуба от минали години: -3 000 лв. - Общи резерви: 60 000 лв. ### Баланс **Активи:** - **Дълготрайни активи:** - Сгради: 100 000 лв. - Концесия: 40 000 лв. - Програмни продукти: 5 000 лв. - Инвестиционни имоти: 90 000 лв. - Предоставени дългосрочни заеми: 70 000 лв. - Общо дълготрайни активи: 305 000 лв. - **Краткотрайни активи:** - Предоставени авансово суми на доставчици: 2 000 лв. - Подотчетни лица: 1 000 лв. - Пари по разплащателната сметка: 40 000 лв. - Разплащателни чекове: 5 000 лв. - Материали: 8 000 лв. - Вземания по липси и начети: 2 000 лв. - Общо краткотрайни активи: 58 000 лв. - **Общо активи: 363 000 лв.** **Пасиви:** - **Краткосрочни пасиви:** - Получени краткосрочни заеми: 32 000 лв. - Предплатени суми от клиенти: 4 000 лв. - Общо краткосрочни пасиви: 36 000 лв. - **Дългосрочни пасиви:** - Облигационен заем: 50 000 лв. - Общо дългосрочни пасиви: 50 000 лв. - **Общо пасиви: 86 000 лв.** **Собствен капитал:** - Основен капитал: (изчисляваме го сега) - Непокрита загуба от минали години: -3 000 лв. - Общи резерви: 60 000 лв. За да намерим основния капитал, използваме уравнението за баланс: **Общо активи = Общо пасиви + Собствен капитал** Заместваме с известните стойности: 363 000 лв. = 86 000 лв. + Собствен капитал Оттук: Собствен капитал = 363 000 лв. - 86 000 лв. Собствен капитал = 277 000 лв. Основен капитал = Собствен капитал + Непокрита загуба + Общи резерви Основен капитал = 277 000 лв. - 3 000 лв. - 60 000 лв. Основен капитал = 220 000 лв. ### Счетоводен баланс към 31.12.20... г. в двустранна форма: | Активи | Сума (лв.) | Пасиви и Собствен капитал | Сума (лв.) | |----------------------------------|------------|--------------------------------|------------| | **Дълготрайни активи:** | | **Краткосрочни пасиви:** | | | Сгради | 100 000 | Получени краткосрочни заеми | 32 000 | | Концесия | 40 000 | Предплатени суми от клиенти | 4 000 | | Програмни продукти | 5 000 | **Дългосрочни пасиви:** | | | Инвестиционни имоти | 90 000 | Облигационен заем | 50 000 | | Предоставени дългосрочни заеми | 70 000 | **Собствен капитал:** | | | Общо дълготрайни активи | 305 000 | Основен капитал | 220 000 | | **Краткотрайни активи:** | | Непокрита загуба от минали години | -3 000 | | Предоставени авансово суми на доставчици | 2 000 | Общи резерви | 60 000 | | Подотчетни лица | 1 000 | | | | Пари по разплащателната сметка | 40 000 | | | | Разплащателни чекове | 5 000 | | | | Материали | 8 000 | | | | Вземания по липси и начети | 2 000 | | | | Общо краткотрайни активи | 58 000 | | | | **Общо активи:** | 363 000 | **Общо пасиви и собствен капитал:** | 363 000 | Този баланс показва имущественото състояние на предприятие „Струма“ АД към 31.12.20... г. с всички активи и пасиви правилно групирани и балансирани.

Разбира се, ето един въпрос по български език, който включва четири изречения, сред които трябва да откриете правописната грешка: Кой от следните изрази е написан грешно? 1. По време на летните месеци много хора предпочитат да почиват на морето. 2. Приятели се събират заедно, за да отпразнуват успешно завършения семестър. 3. Всеки ден тя си приготвяше вкусен обяд с различни плодове и зеленчуци. 4. Хората се стремят да живеят в хармония и разбирателство помежду си. Правилният отговор е изречение номер 4, където думата "помежду" трябва да се пише разделно - "по между".

За да разберем как да изчислим Брутния национален разполагаем доход (GNDI) и Добавките (Injections, Inj) в макроикономиката, нека първо разгледаме какво представляват тези два термина и след това да преминем към самите изчисления, използвайки предоставените данни. ### а) Брутен национален разполагаем доход (GNDI) Брутният национален разполагаем доход (GNDI) представлява сумата от брутния вътрешен продукт (GDP) на една страна, добавени към нетните първични доходи получени от останалия свят (nFI), коригирани с нетните текущи трансфери от останалия свят (nFT) и субсидиите, и извадени данъците върху продуктите и производството. Формулата изглежда така: \[ GNDI = GDP + nFI + nFT + Sb - nTxpr - Txp \] За да намерим GNDI, първо трябва да изчислим GDP. Формулата за изчисляване на GDP по разходен метод е: \[ GDP = C + I + G + (Exp - Imp) \] където: - \( C \) е личното потребление; - \( I \) са инвестициите (включително и нетните инвестиции \( nI \)); - \( G \) са правителствените покупки; - \( Exp \) и \( Imp \) са съответно износът и вносът. В случая: - \( C = 18500 \) - \( I = nI + D = 5200 + 3800 = 9000 \) - \( G = 7500 \) - \( Exp - Imp = 5500 - 6500 = -1000 \) Така: \[ GDP = 18500 + 9000 + 7500 - 1000 = 42000 \] След това изчисляваме GNDI: \[ GNDI = 42000 + (-1300) + 1500 + 800 - 5900 - 2800 = 35300 \] ### б) Добавки (Injections) в макроикономиката Добавките в макроикономиката са сумата на всички входящи потоци в икономиката, които стимулират икономическата активност. Това включва инвестициите (I), правителствените разходи (G) и износа (Exp). Формулата за изчисление на добавките е: \[ Inj = I + G + Exp \] Съгласно предоставените данни: \[ Inj = 9000 + 7500 + 5500 = 22000 \] Така, добавките в макроикономиката са 22000. Тези изчисления предоставят ясна картина за два важни макроикономически показателя - GNDI и добавки в икономиката, които са критични за оценка на икономическата стабилност и потенциал за растеж.

При увеличаване на пределната склонност към внос, потребителите в дадена икономика предпочитат и купуват повече стоки и услуги от чужбина. Това води до намаляване на вътрешното потребление на местно произведени стоки и услуги, което може да доведе до спад в общото търсене (AD) на вътрешния пазар. Следователно, кривата на търсенето на стоки и услуги (AD) ще се измести наляво, а не надясно, както е посочено във вашето твърдение. Това изместване наляво показва намалено търсене на вътрешни стоки и услуги, което може да доведе до намаляване на равновесното ниво на БВП. б) Увеличаване на пределната склонност към износ: От друга страна, ако пределната склонност към износ се увеличи, това означава, че други държави купуват повече стоки и услуги от вътрешния пазар. Това води до увеличение на общото търсене (AD) за стоките и услугите, произведени във вътрешността на страната. В резултат на това кривата на търсенето на стоки и услуги (AD) ще се измести надясно, което показва увеличено търсене и може да доведе до увеличаване на равновесното ниво на БВП. Изместването на кривите AD и AS и техните взаимодействия определят новото равновесие на икономиката. Ако има промени в пределната склонност към внос и износ, това директно се отразява на външната търговия и общото икономическо състояние на страната. Важно е да се разбере, че тези промени влияят на БВП, заетостта и инфлацията в страната.

За да намерим вместимостта на цилиндричната тава, трябва първо да изчислим нейния обем. Понеже обаче трябва да оставим 1 см до горния ръб, височината, която ще използваме в нашите изчисления, ще бъде с 1 см по-малка от дадената (7 см). Следователно, височината, която ще използваме за изчисленията, е 7 см - 1 см = 6 см. Формулата за обема V на цилиндър се дава като: \[ V = \pi r^2 h \] където \( r \) е радиусът на основата на цилиндъра, а \( h \) е височината на цилиндъра. Дадено е, че диаметърът на тавата е 40 см. Радиусът \( r \) е половината от диаметъра, т.е.: \[ r = \frac{40 \text{ см}}{2} = 20 \text{ см} \] Сега можем да заместим стойностите във формулата за обем: \[ V = \pi (20 \text{ см})^2 (6 \text{ см}) \] \[ V = \pi \cdot 400 \text{ см}^2 \cdot 6 \text{ см} \] \[ V = 2400\pi \text{ см}^3 \] За да получим числената стойност на обема, приемаме, че \( \pi \approx 3.14159 \): \[ V \approx 2400 \cdot 3.14159 \text{ см}^3 \] \[ V \approx 7540.216 \text{ см}^3 \] Така вместимостта на тавата, като оставим 1 см свободно пространство до горния ръб, е приблизително 7540 кубически сантиметра.

Обемът V на кълбо се изчислява по формулата V = 4/3 * π * r³, където r е радиусът на кълбото. А) Ако радиусът на кълбото се намали 3 пъти, новият радиус ще бъде r/3. Заместваме новия радиус във формулата за обем: V' = 4/3 * π * (r/3)³ = 4/3 * π * r³/27 = V/27 Това означава, че обемът на кълбото ще се намали 27 пъти. Б) Ако радиусът на кълбото се увеличи 2 пъти, новият радиус ще бъде 2r. Заместваме новия радиус във формулата за обем: V' = 4/3 * π * (2r)³ = 4/3 * π * 8r³ = 8V Това означава, че обемът на кълбото ще се увеличи 8 пъти. В заключение, промяната на радиуса на кълбо води до пропорционална промяна на неговия обем, която е кубична функция на промяната на радиуса. Това означава, че ако радиусът се промени с фактор k, обемът ще се промени с фактор k³.

Вероятността е свързана с площта на двата кръга. В нашия случай имаме кръг с радиус 1 и кръг с радиус 2, центровете на които съвпадат. Искаме да намерим вероятността случайно избрана точка от големия кръг да попадне в малкия кръг. Стъпка 1: Намиране на площта на двата кръга Формулата за площта на кръга е πr², където r е радиусът на кръга. Площта на малкия кръг е π(1)² = π. Площта на големия кръг е π(2)² = 4π. Стъпка 2: Намиране на вероятността Вероятността е равна на площта на малкия кръг, делено на площта на големия кръг. P = (площ на малкия кръг) / (площ на големия кръг) P = π / 4π = 1/4 = 0.25 или 25%. Така че вероятността случайно избрана точка от големия кръг да попадне в малкия кръг е 25%.

План-конспектът е основен инструмент за учителя, който помага да се организира и структурира учебния процес. Той представлява подробна програма за даден учебен час или серия от часове. Вашето занимание по музика ще бъде посветено на заучаване на нова песен. Ето един възможен план-конспект: 1. Въведение (10 минути) - Представете песента на учениците. Поговорете за автора, контекста, в който е написана песента, и значението на текста. Представете музикалната мелодия и ритъм. Включете кратко слушане на песента. 2. Анализ на текста (15 минути) - Разгледайте текста на песента. Прочетете го заедно с учениците и обсъдете значението на думите и изразите. Упражнения за разбиране и интерпретация на текста. 3. Изучаване на мелодията (15 минути) - С помощта на музикални инструменти или запис, учите учениците как да пеят мелодията. Разделете песента на части и работете по отделно всяка от тях. 4. Практика на пеенето (20 минути) - След като учениците са се научили на мелодията, нека пеят песента заедно. Ако е възможно, разделете класа на групи и нека всеки група изпълни песента. Дайте обратна връзка и насърчение. 5. Заключение (10 минути) - Повторете песента още веднъж заедно и обобщете изученото. Дайте учениците възможност да споделят мисли и чувства относно песента. 6. Домашно - Предложете на учениците да практикуват песента у дома или да изследват повече за автора или контекста на песента. При изготвяне на план-конспекта е важно да се има предвид, че той трябва да бъде гъвкав и да отговаря на нуждите на учениците. Винаги е добре да имате план Б, ако нещо не се получи както трябва. Например, ако учениците се борят с някоя част от мелодията, може да трябва да прекарате повече време в упражненията за пеене, отколкото сте планирали.

ца са нерезилиентни. · От 47-те души с външна локализация на контрола, 30 са резилиентни, а 17 са нерезилиентни. · От 53-те души с вътрешна локализация на контрола, 25 са резилиентни, а 28 са нерезилиентни. Това е въпрос за проверка на връзка между две категорийни променливи, което обикновено се прави чрез chi-квадрат тест. В случая, обаче, тъй като въпросът не изисква конкретна статистическа проверка, можем да направим прост анализ на получените данни. Нека първо да създадем таблица на срещанията (вижте долу), в която сравняваме локализацията на контрола (вътрешна или външна) и резилиентността (резилиентен или нерезилиентен). | Резилиентен | Нерезилиентен Вътрешен | 25 | 28 Външен | 30 | 17 От тази таблица можем да видим, че: - От 47-те хора с външна локализация на контрола, повечето (30) са резилиентни. - От 53-те хора с вътрешна локализация на контрола, разпределението е по-равномерно, като леко преобладават нерезилиентните (28 спрямо 25). Това ни навежда на мисълта, че може би има някаква връзка между външната локализация на контрола и резилиентността. Въпреки това, не можем да направим категоричен извод само на база на тези данни. За да бъдем сигурни в нашите наблюдения, трябва да извършим статистически тест, като например chi-квадрат тест за независимост, който ще ни даде точна вероятност за връзката между двете променливи.

Когнитивната психология е изключително важна в образователния процес, особено при работа с ученици с нарушения. За разбиране на начина, по който тези ученици усвояват информация, е важно да се вземат предвид теориите на когнитивното развитие. Един от водещите теоретици в тази област е Жан Пиаже. Пиаже предложи четири етапа на когнитивно развитие, които са: сензорно-моторен (0-2 години), предоперативен (2-7 години), конкретно оперативен (7-11 години) и формално оперативен етап (11 години и нагоре). Той твърди, че децата преминават през тези етапи, за да развият способността си да мислят, разбират и вземат решения. При прилагане на Пиажеовия модел към ученици с нарушения, е важно да се вземе предвид, че те може да не следват точно същите етапи на развитие, или да се движат по-бавно през тях. Това обаче не означава, че те не могат да постигнат значителен напредък в своето обучение. Ето някои стратегии, които могат да се използват при прилагане на Пиажеовия модел при обучението на ученици с нарушения: 1. Предоставяне на конкретни примери: Понеже учениците с нарушения често имат затруднения с абстрактното мислене, е важно да се предоставят конкретни примери и визуализации, когато се обясняват нови концепции. 2. Използване на активно обучение: Пиаже твърди, че децата научават най-добре, когато са активно включени в процеса на обучение. Това може да включва участие в ръчни дейности, игри и други интерактивни методи на обучение. 3. Подкрепа на социалната взаимодействие: Пиаже смяташе, че взаимодействието с други деца е ключово за когнитивното развитие. Подкрепата на груповата работа и взаимодействието в клас може да бъде полезна за учениците с нарушения. 4. Адаптиране на учебния материал: Може да е необходимо да се адаптира учебния материал, така че да отговаря на специфичните нужди на учениците. Това може да включва разбиване на информацията на по-малки части, използване на повторение и обучение по стъпки. В заключение, Пиажеовият модел може да бъде полезен при обучението на ученици с нарушения, но е важно да се адаптира и тълкува в контекста на индивидуалните нужди на учениците.